От книгата,"Духът и плътта". Сила и Живот. Втора серия.
Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г. ISBN 954-739-734-6 (т. 1) Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
В една заповед на Мойсеевия закон се казва: „Не пожелавай“, а в това послание на Петър се казва: „Пожелай“. Кой от двамата е прав? И двамата са прави от свое становище. Обаче ако Мойсей бъде на мястото на Петър, ще бъде крив, и Петър, ако бъде на мястото на Мойсей, също ще бъде крив. Мойсей казва да не пожелаеш – какво? – власт, богатство, жена, а Петър казва пожелай – какво? – словесно мляко. Защо? Защото то е необходимо за духовното растене. Първото нещо, което потърсва детето, когато излезе от утробата на майка си, е цицката мляко, защото като сучи, расте и се развива. И Петър казва същото – да намерим цицката, която ще ни храни духовно, защото ако не я намерим, по същия закон, както детето, не можем да живеем. Подир 3–4 години, когато детето порасте малко, изникват му зъби, което ще рече, че неговият организъм се пригажда вече за твърда храна. Същото е и в духовния живот: не бива да се възприемат още отначало твърди учения, които може да причинят смърт.
Пита се: Дали всички, които живеят на земята, са смукнали това словесно мляко? Не всички, и затова умират. Майката трябва не само да роди детето и да има мляко, но туй мляко трябва да бъде и непокварено. Колко майки са отровили своите деца с лошото си мляко! Ако майката се гневи по няколко пъти на ден, подир няколко дена ще отрови с млякото си детето. Също и свещениците, които по отношение на паството си са на мястото на майките, когато проповядват, и учителите, когато преподават, ако се смущават и тревожят, тровят своите пасоми и питомци. Съвременните хора страдат от едно голямо невежество: те много неща знаят – от геометрия, аритметика, граматика, ботаника, физика, за движението на небесните тела, как е създал Бог човека, как последният се е развил, – но същественото знание, необходимото словесно мляко те нямат. И знаете ли на какво приличат те? Има анекдот за един турски мъдрец, който разправял, че знаял всичко, каквото ставало на Небето – в колко часа ставал Господ, какво правел, какво правели ангелите. Като разправял един ден това на султана, последният повикал още един, като него философ, и като искал да ги изобличи, че има неща, които не знаят, рекъл им: „Желая да се поразходим с моя параход насаме и да си поприказваме приятелски“. Тръгнали. Като се разговаряли, сложили им тепсия с хляб и мляко; султанът рекъл на съпътниците си да дробят залъци в млякото; като надробили хляба, той разбъркал залъците и рекъл: „Всеки да изяде своите залъци“. – „Отде да знаем кои чии са?“, възразили философите. – „Ами като не знаете залъците, които вие сами дробите, как ще знаете какво става на Небето?“
Петър в цитираните стихове по-нататък отправя слушателите си към живия камък. Ние знаем, че има само мъртви камъни, от които правят къщи; ала както виждате, има и живи камъни. Ако можете да изтълкувате думата „камък“ на духовен език, ще намерите, че има друго значение. Под думата „камък“ в духовен смисъл се разбира завършен характер, в който всички сили са уравновесени, процесът на развитието върви хармонично, мозъкът, дробовете, стомахът, нервната система са в ред и функционират добре. Ето защо и Христос казва: „Бъдете камък, който може да расте и се развива“, и на друго място: „Трябва да съградиш дом Божествен“ – подразбира – от такъв камък.
Та първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека, е страданието. Трябва твърдите камъни да минат през варницата, за да могат да белосват; суровият хляб трябва да се опече, за да може да се яде; същото е и с човека – вие може да влезете в Небето само като опечен хляб; само тогава ще ви сложат на трапезата и ще ви разчупят. Защо Господ ви е дал ум, сърце, защо ви е дал очи, уши, език – трябва да размислите защо са те предназначени. Аз нахвърлям тия въпроси и ви оставям вие да размислите върху тях. Казвате: „Искам да служа на Бога“, но не разбирате как да служите. Зная хора, които уж разбират окултните закони, но не могат да служат на Бога. Като ги знаят, те трябва да умеят и да ги прилагат поне за своето собствено развитие. Някои искат да им кажа много работи, философски и окултни; може да ви ги кажа, но първо аз искам да турим основа здрава и върху нея да градим, та всеки камък, който поставяме, да бъде хубаво издялан и на място турнат – на ъгъла. Предстои ни велика задача – да оправим този свят.Аз виждам, че туй здание, върху което е съграден сега животът, се събаря, и че един ден Господ ще ни повика да градим ново. Но ще знаем ли да го градим, когато ни повика – ето въпросът. За да бъдем готови, ние отсега трябва да се нахраним от онова мляко, за което ви говорих. Да бъдем така готови, щото един ден, когато ни даде Бог нова дреха, да не я оцапаме. Едни гарджета поискали майка им да ги премести в друго гнездо; тя ги попитала: „Ами ще вземете ли с вас и оцапаните си задници?“ – „И тях ще вземем.“ – „Не може: ще оцапате и другото гнездо.“ Някои несмислени жени казват: „Защо Господ ме е направил жена?“ Ето защо: Като жена изучавате едно изкуство, което като мъж не бихте изучили – изкуството да приготвите млякото, с което трябва да отхраните децата си. Вие чисто и просто сте гувернантки на Господа, които отглеждат Неговите деца; ако не изпълните майчината си длъжност, Господ ще ви попита: „Защо ви поставих на тая важна длъжност? Не трябваше такова мляко да давате на децата си“. – „Ама дадохме вече.“ – „Още веднъж да не давате; инак ще ви уволня.“ – „Ама искам мъж да стана.“ – „Няма да станеш мъж; ако продължаваш да искаш неща, които не заслужаваш, ако си все така упорита, втория път говедо ще станеш.“
Философията на съвременните християни не почива на здрава основа. Всеки сектант твърди и проповядва: „Това, което проповядваме, е истинско християнско учение, онова не е“; но никой не може да определи точно кое е истинското християнско учение. Казваме, че сме венец на създанието на света. Да не лъжем и себе си, и Бога: ние не сме венец; венец са само ония, които са завършили своето развитие; ние, които още крякаме в блатото, не сме друго, освен жаби; ние, които искаме пари и къщи, които сме готови да продадем и Господа за тях, не сме венец на създанието, а венец на падането, на ада.
Ние сме пред една дилема. Трябва да се попитаме: Можем ли да вървим дълго време по този път? Не можем да мръднем по-нататък: съвременното човечество е достигнало оня предел, дето ако направи още крачка, всичко изгубва. Но една крачка в обратната посока, една крачка напред, една крачка нагоре – и неговото бъдеще е велико. Та ние вече трябва да се замислим къде отиваме и да се отречем от преходното, което ни води към падане. Христос казва: „Който обича майка си и баща си, трябва да се отрече от тях и да Ме последва“. И човекът трябва вече да каже: „Не искам повече досегашното мляко; по-добре да мра без мляко, отколкото с такова мляко, защото смърт без мляко е по-добра, отколкото с покварено мляко“. Трябва да се откажем от всички мамещи неща, които покваряват нашите мисли, и желания, които тровят нашия живот, и да потърсим и намерим Божествената Истина. Намерението ми не е да ви плаша, а да ви свърна да помислите вече за себе си. Вземете и се огледайте, вижте как изглежда вашето лице, каква краска има то; ако е много червено, показва, че е възбудено, че тялото е в нездраво състояние; ако е много бледо, показва апатия към живота; и едното, и другото не е християнско. А ако употребите Христовата храна, за която говори апостол Петър, ще имате добро разположение, радост, веселие, подем на вашия дух, смелост и решителност в борбата; ако бъдете наситени от това живо мляко, никакви микроби не могат вече да се загнездят във вас. Ако имах сега малко по-свободно време, щях да дам описание какъв трябва да бъде християнинът в пълния смисъл на думата. Вие имате известни стремежи, искате да бъдете добри, да обичате, но не можете – защо? – защото не знаете как да постъпите. Един лекар бил повикан от една богата мома, болна от скука; първото нещо, което ѝ препоръчал, било упражнение. – „Как да се упражнявам!“ – „Ако не се упражняваш, бедстваш да погинеш.“ – „Тогава ще се упражнявам; моля, дайте наставленията си.“ Той дава наставленията, и тя почва да се упражнява, и скуката ѝ минала. Вие седите често с ръце скръстени или въртите палците в едната посока, после в другата: въртенето на палците трябва вече да престане и да почнете да се упражнявате – да работите; тогава Господ ще ви благослови.
В това отношение трябва да работят жените, защото Господ на тях предаде ключа от рая – те държат ключа на Царството Божие. Петър е женско име. Само че жените са малко по-слабохарактерни и скоро се отказват от служба. Обича някоя един мъж, ама като види друг, казва: „За този ще се омъжа“; „Ако не се омъжа за него, за мене живот няма“; ала като се минат 2–3 години, прежалва и него и е готова и за друг да се омъжи. Господ вече казва на жените: „Вие, които държите ключа на Царството Божие, ако не следвате Моите заповеди, ще ви изпъдя, да поплачете отвън, да се разкаете и изхвърлите всички ваши грехове“. Когато не следваме заповедите на Христа, ние се отклоняваме от Него, ние го отричаме, мислим зло за Него, предаваме Го постоянно на Пилата, на страдания – на ежедневно приковаване на кръста. И питате защо не се оправи светът. Как ще се оправи, когато всеки ден мъчим своя Господ? Да престанем вече да забиваме гвоздеи в Неговото тяло; гвоздеите, които забиваме в Него, по отражение засягат нас. Знаете ли поговорката за онзи рибар, който намерил една безценна риба и искал да я поднесе дар на царя? Вратарят не искал да го пусне и за да го пусне, рибарят му обещал половината печалба. Влязъл, но когато царят го попитал: „Какво искаш за награда?“, той отговорил: „50 тояги“. – „Ама как така?“, рекъл царят. – „Туй възнаграждение искам.“ След като му ударили 25 тояги, рекъл: „Имам ортак – вратарят Ви – моля, останалите 25 да платите на него“. И Христос, когато забивате гвоздеи в Неговото тяло, казва: „Повикайте ортака ми и ударете на него останалите“. Това, което става сега всеки ден, не е друго, освен останалите тояги – половината възнаграждение, което сме поискали. „Колко страдам, ще ми се пръсне душата!“; ще ви се пръсне, защото колко гвоздеи сте забили в Господа! Болни сте – „Да дойде лекарят“. Истинският лекар, който ще ви излекува, няма да влезе в къщата, докато продължавате забиването на гвоздеите. Туй, което ви проповядвам, както виждате, е едно напълно практическо учение, което всеки може да приложи. Когато ви налети лоша мисъл, когато пожелаете нещо недобро, турете този твърд камък в пещта, да се превърне във вар, с която да белосате душата си – да я направите да светне. Така ако се упражнявате, ще видите как душата ви ще се озари.